САЙТ НА ПЧЕЛИТЕ И
ПЧЕЛАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ДОБРЕ ДОШЛИ В СВЕТА НА ПЧЕЛАРСТВОТО

САЙТ НА ПЧЕЛИТЕ И ПЧЕЛАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ е създаден с цел да събере в себе си най-нужната и полезна информация за пчелите и техните стопани.Да бъде полезен както на начинаещите така и на професионалистите пчелари.Вече можете да публикувате Вашето мнение или въпрос във форума.
В раздел обяви безплатно публикуваме Вашите обяви!

Пожелаваме Ви приятни минути в света на пчеларството!

 

КЛИПЧЕТА С ПЧЕЛИ

1. Nature Silence Of The Bees Inside The Hive
2. Хващане На Рояци
3. Кошер Капан За Рояци
4. Енциклопедия На Животните - Пчели
5. Шокиращата истина - химикали от небето
6. Голям рои
7. Отглеждане На Пчели - Тънкости
8. Отглеждане На Пчели - Тънкости {2 - Част}
9. Японски Пчели играят стратегически игри!
10. Майка В Пчелен Кошер Снася Яйце
11. Странни пчели...
12. Енциклопедия На Животните - Пчели
13. Пчели - акар
14. Пчели Повдигат Лаптоп!

Коментари

МЕДОНОСНИ РАСТЕНИЯ

 

 

 

ЛИПА

 

Високи дървета, разклонени с гъста корона. Листата са последователни с неправилна сърцевидна форма. Цветовете са събрани в увиснали съцветия. Съцветията на дребнолистната и среднолистната липа са дребни, обикновено са 5-7, дори до 15 цветчета, а на едролистната 2-5 едри цветчета. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото – след едролистната и сребролистната.

Разпространение: Сребролистната липа е най-широко разпространена у нас. Останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета.

Употребяема част: Пчелите охотно посещават тези разстения през периода на отделяне на нектар

Действие: Липовия мед притежава потогонно, леко дезинфекционно, противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.

 

Фацелия

Phacelia Tanacetifolia Benth

Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36 кг мед, а за Софийски район - от 21 до 37 кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60 кг мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв. м.
Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50- 80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка - над 50 млн.
Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15- 20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30 см) или широкоредова (45-50 см) - е необходимо от 0.600 г до 1 кг семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.
Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство - Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440 кг зелена маса и около 5 кг мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.
Източници на информация:
Пчеларски вестник

Рапицата (Brassica napus) е растение с ярко жълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света. Основните ѝ приложения са за фураж, производство на растително масло и биодизел. Тя цъфти в Средна и Северна България от около 15 април до 5-10 май т. е. явява се като относително ранен източник за прашец и нектар в обилни количества. Това представлява начало на първа главна пчелна паша по долината на р.Янтра и близките и по-далечни хълмисти полета на Великотърновска област и цяла Северна България.

 

Акация

Акациевият мед се събира само от цветовете на акацията. Смята се за един от най-качествените видове мед.
Цветът му е светъл, златистожълт и прозрачен. Вкусът му е приятен, сладък, с характерен аромат на акация.
Употребява се при безсъние, стомашно-чревни и жлъчни заболявания, успокоява кашлицата.

 

Еводия

Родина на еводията (корейс­ка акация) е Китай и Корея. На Балканския полуостров е пренесена през седемдесетте го­дини на XX век. Расте относително бързо, достигайки да 15 метра ви­сочина, с широка разклонена коро­на. Цъфти от средата на юли до средата на август. Съцветията са подобни на бъзовите и отдават много нектар и прашец. Пчелите ги посещават през целия ден. Едно развито дърво дава 60-90 кг висо­кокачествен мед, който наподобява акациевия, но е с характерен аро­мат. Важно е, че еводията добре понася сушата и високите темпера­тури и в такива условия добре нек­тароотделя. По събрани данни по­нася добре и ниските зимни темпе­ратури, и дори да се случи върхове­те на клонките да измръзнат, пак има изобилен цвят.

Високите летни температури, дъждовете или сушата не влияят на нектароотделянето на еводия­та. Тъй като цъфти в средата на лятото, когато температурните ус­ловия са стабилни, то няма опас ност от компрометиране на ме-досбора, а знаем, че тогава е лет¬ният безпашен период.

Еводията не е капризна относно категорията на почвите и не изиск¬ва специални грижи на отглеждане. Понася по-бедни, сухи и песъчливи почви. Подходяща е за парково дърво и като декоративно дърво в населените места.

Цветовете й са бели, но към края на цъфтежа цялото съцветие придобива червен цвят, с което се постига пълната красота на цялото дърво. Размножава се изключител¬но чрез семена, които узряват през октомври. В един килограм се съ¬държат 175 000 семена, които са дребни, черни и твърди. Смята се, че кълняемостта е слаба, но все пак от един килограм семе се получават около 45 000 броя разсад, което никак не е малко.

Практиката показва, че някои семена покълват едва на втората и третата година. Семената се зася¬ват в началото на април. Впрочем, за да може по-лесно да се разпук¬не обвивката на семенцето, т.е. да покълне, е необходимо през зима¬та то да се постави в замразител на два пъти за кратко време.

Други твърдят, че семенцата, паднали през есента под дървото, през зимата са изложени на студ и влага, обвивката им омеква и го¬лям брой от тях поникват през про¬летта. Може би този опит е за пред¬почитане и ако го следваме, ще бъ¬де по-добре да посеем семенцата късно на есен, като ги покрием с тънък слой пръст. Напролет ще поникнат много фиданки и на втората година може да ги засадим на пос¬тоянно място. Добре е да се садят в редица или на синори, тъй като еводията обича слънчеви места, а и короните са големи и пищни, фи¬данките започват да цъфтят три-че-тири години след засаждането.

Най-новите данни сочат, че ево¬дията рядко пропуска да цъфти. Ка¬то имаме предвид, че цъфти 20 - 30 дни и пчелите на ден събират по над 3 кг нектар и доста прашец, мо¬же да се каже, че за нас, пчелари¬те, еводията е много добър медо¬нос, още повече, че цъфти през летния безпашен период.

сп. „Пчелар" - Белград, 11/1998 Превод: М. ДИКОВА

 

Лофант

Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място - притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена.
Лофанта принадлежи към семейство устоцветни Laminae (Labiatae) и е култивирано растение. Най-широко е разпространено в Китай, Япония, САЩ, Канада и др
Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.
Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.
Лофантът се размножава основно чрез семена.
Семената се засаждат в малки сандъчета (подобно на доматите)на дълбочина 0,5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.Поникват 5-6 дена след засаждането, а след 1 месец се пикират. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април.
Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60 - 70 см, а от растение до растение 25-30 см. По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевеляване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква.
При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август.
След септември, при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла продължават да израстват нови леторасли с класовидни съцветия. Макар и по-малки по размери, те продължават да цъфтят и дават нектар до падането на първите слани!
Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.
Учените - фитотерапевти уверяват, че няма такова заболяване, при което лечебните свойства лофанта да не помагат. Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.
За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари. А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка.
За сега в България този изключителен медонос се произвежда само от малцина ентусиасти. Един, от които е инж. Георги Пенев от Варна. Той е представил това интересно за пчеларите растение на Балканския конгрес на пчеларите в Истанбул в края на март 2007г..

 

Лавандула

Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.. Лавандуловия цвят е инсектицид средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на Нафталин нафталин за битови нужди. Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 Декар дка пчелите набират 10–18 кг Пчелен мед"мед. Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс. Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури. Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания Италия и Северна Африка.. Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.

Кои дървесни видове образуват цветен прашец и нектар през ранна пролет?

През ранна пролет най-голямо количество цветен прашец и нектар образува върбата от вида ракита. За България от значение за пчеларството са дренът и някои видове върби, например ивата, която освен цветен прашец, отделя и нектар. Леска­та и елшата предоставят само прашец, които пчелите, събират единствено в момента на цъфтежа при благоприятно време. Обилното отделяне на прашец от ракитата дава възможност за интензивно отглеждане на пило през периода, когато нарастването на пчелните семейства е особено необходимо за рационалното използване на пашата от акация, рапица, липа, еспарзета и др. Какво е значението на овощните култури за пчеларството? Оценките на отделяното количество цветен прашец и нектар от някои овощни култури са посочени в таблицата по долу. Според проведени изследвания медодайността на някои овощни дървета от 1 дк е следната: вишня - 54,15 кг; череша - 14,43 кг; слива - 18,7 кг; круша 0,75 кг. Медът, получаван от овощните дървета, е със светложълт до светлокафяв цвят и се характеризира с високо съдържание на фруктоза. Има фин аромат, който се дължи на етеричните масла. Количество нектар и цветен прашец, отделяно от някои овощни дървета Овощно дърво Нектар Цветен прашец Вишня 3 2 Кайсия 1 3 Касис 3 1 Круша 2 3 Малина 4 3 Немско грозде 4 2 Рибес черен (цариградско грозде) 3 1 Слива 3 2 Череша 3 2 Ябълка 3 4 Забележка. Числата от 1 до 4 означават количеството отделян нектар и цветен прашец (1 - малко, 2 - средно, 3 - голямо, 4 - особено голямо).agrosaveti.com

Зеленчукови и тиквени медоносни растения

Една част от зеленчуковите растения нямат значение за пчелите, а други от тях са ценни медоносни растения. Зеленчуковите култури от сем. Кръстоцветни, като зелето, цветното зеле, алабашът и ряпата, са ценни медоносни растения, когато се оставят за семепроизводство. Краставица Като зеленчукова култура краставицата има значение за пчеларството, когато заема по-големи площи. От цветове на краставицата пчелите събират нектар и цветен прашец. Бакла Баклата е добро медоносно растение. Цъфтежът на баклата започва от средата на април и е доста продължителен. Цветовете отделят нектар и цветен прашец и се посещават охотно от пчелите. Лук Лукът има значение като медоносно растение, когато се отглежда за семепроизводство. Растенията образуват голямо количество цветове и цъфтят продължително време през юни-юли. Цветовете отделят обилно нектар и се посещават много добре от пчелите. Когато заема по-големи площи за семепроизводство, тази лукът създава главна паша за пчелните семейства. Освен това за семепроизводството е необходимо да се осигурява и пчелоопрашване. Тиква Тиквата има едри жълтооцветени цветове, които отделят голямо количество нектар и цветен прашец и се посещават много добре от пчелите. Женските цветове отделят голямо количество нектар, а мъжките - предимно цветен прашец и по-малко нектар. Тиквата цъфти продължително време и осигурява добра паша за пчелите. Диня Цветовете на динята са разделнополови, хермафродитни или смесени, с ярко жълто оцветяване. Цветовете на динята отделят значително количество нектар и се посещават много добре от пчелите. Пъпеш Медоносните качества на пъпеша са подобни на тези качества на динята. Средната медопродуктивност на краставицата, тиквата, динята и пъпеша възлиза на около 2,5-3,0 кг от декар.

 

 

Фуражни медоносни растения

Някои от фуражните култури имат голямо значение и като богати с нектар и цветен прашец медоносни растения.   Фият (Vicia sativa) започва да цъфти през май-юни. Цветовете му се посещават много интензивно от пчелите. Нектарът се отделя главно от извънцветните нектарници, които се намират в основата на листните дръжки. Освен пролетния фий значение като медоносни растения имат и другите видове от род Vicia. Секирчето (Lathyrus sativus) има едри, различно обагрени цветове. Секирчето цъфти през май-юни и се посещава много добре от пчелите за нектар, както и другите видове от този род. Еспарзетата (Onobrychis sativa) започва да цъфти през април и цъфтежът й продължава около 25-30 дни. Цветовете отделят сравнително голямо количество нектар и осигуряват от 3 до 8 кг мед на декар. Еспарзетата е ентомофилна култура и за семепроизводствените площи трябва да се осигурява пчелоопрашване. Люцерната (Medicago sativa) е най-важната тревно-фуражна култура. Медоносно значение имат главно площите за семепроизводство, които цъфтят през юни-юли и образуват много голям брой цветове на растение. Средното денонощно нектароотделяне на люцерновия цвят е от 0,16 до 1,28 мг при захарно съдържание от 38 до 51,5%. Медопродуктивността на люцерната е около 7-10 кг на декар. При поливни условия тя се увеличава повече от два пъти. В семепроизводствените за люцерната райони тя осигурява главна паша за пчелните семейства.

 

 

Бялата комунига дава голямо количество нектар и в сухи години

Бялата комунига - Melilotus albus Medic е отлична медоносна и фуражна култура. Тя е изключително непретенциозна към почвите, на които се отглежда. Бялата комунига вирее на запустели, непродуктивни, бедни и осолени почви. Бялата комунига може да се използва за зелено торене, за укрепване на склонове и т.н. Като бобово растение тя натрупва в почвата голямо количество азот около 15 кг/дка. Бялата комунига не понася само киселите почви. Най-подходящи са почвите с рН6,8. Най-добре вирее на варовити, каменисти с лек наклон почви. Коренова и система е мощна и достига на дълбочина около 2 м. Стъблата и са прави, голи, силно разклонени, зелени с антоцианово оцветяване. Височината им варира от 0,5 до 2 м. Бялата комунига дава голямо количество нектар и в сухи години - няма равна на себе си Бялата комунига цъфти в продължение на 2 месеца, защото цветчетата и се разтварят по различно време. Всяко растение има огромно количество цветчета – до 1 500 броя . Те отделят нектар по всякакво време от сутрин до вечер. Добивът на мед от един декар е от 30 до 80 килограма. Тя дава голямо количество нектар и в сухи години и няма равна на себе си. Има ценен цветен прашец с бледожълт цвят. Медът от бяла комунига притежава отличен вкус и има ярко изразени лечебни качества. Пчелите посещават интензивно цветовете от ранна сутрин до късна вечер, тъй като цветчетата отделят нектар при всякакво време, дори и в пек. Медът от бяла комунига е светъл с много сладък приятен вкус и нежен аромат - подобен на ванилия. Медът от нея има силно изразени лекарствени свойства. Принадлежи към първокласните видове.Ако искаш да съхраниш младостта, то задължително яж пчелен мед! пчелен мед. Кристализира бавно до получаването на бяла дребно-зърнеста структура. Как се отглежда бялата комунига - Melilotus albus Medic? Бялата комунига може да се засява през пролетта, лятото или есента, но най-добре е рано напролет, в края на март и през април. Сеитбата може да бъде широкоредова или на слята повърхност. Сеитбената норма е от 1,4-1,8 кг/дка до 2,0-2,5 кг/дка. Дълбочината на засяването е около 2-3 см. За сено бялата комунига се окосява до цъфтеж, закъснението води до натрупване на много кумарин и загрубяване на стъблата. Цъфтежът и продължава до късна есен до падането на първите слани. Ако се разсади през април, бялата комунига ще цъфне в края на юни. Когато растението достигне до височина 50 см, бялата комунига спира своя растеж на надземната част. От този момент нататък започва интензивен растеж на кореновата и система, която достига до дълбочина от 2 метра. След време надземните органи на растението продължават да нарастват, като достигат до височина от 1,5-2 метра. Въпреки че бялата комунига е едногодишно растение, практически плантациите, засадени с нея се използват като многогодишни, понеже тя прекрасно се самозасява. Бялата комунига, освен като медоносно растение се използва и като ценен фураж за домашните животни - изсушена и в прясно окосена. Бялата комунига има висока хранителна стойност; в 100 кг сено се съдържат 44 кр. ед. и 11,6 кг суров протеин. Дава 2-3 подрата за 1 година. Може да се използва за - паша, сено, сенаж, силаж, сенно брашно. Като недостатък на фуража за паша е, че съдържа ароматното, силно летливо вещество "кумарин", което в първите 2-3 дни "отблъсва" животните, но след това те с охота го приемат. Бялата комунига е много ценна и търсена билка. Растението има висока сухо- и мразоустойчивост. Освен това е и по-устойчива на болести и неприятели в сравнение с другите бобови култури. От 1 дка посев може да се получат 1500-3700 кг зелена маса и 50-100 кг семена, в зависимост от почвата и прилаганата агротехника. Подходящи едногодишни сортове са Hubam, Emerald, Floranna, Israel, а от сортовете с ниско съдържание на кумарин - Denta, Arctic, Polara.

 

 

Плевелни медоносни растения

Голям брой от плевелните растения и растенията които виреят по пустеещите места, покрай пътищата, напоителните канали и др., са добри медоносни растения. Въпреки съвременните средства за борба и модерната агротехника плевелните медоносни растения се срещат понякога в достатъчно количество и представляват твърде голям интерес за пчеларството. През пролетта цъфтят видове от родовете Мъртва коприва (Lamium) и Часовниче (Erodium), които се появяват рано напролет, като осигуряват на пчелите нектар и цветен прашец. По-късно започват да цъфтят видовете от родовете Зеле (Brassica), Xардал (Sinapus), Дива репица (Raphanus), Поветицови (Convolvulus) и др. В началото на лятото започват да цъфтят следните видове плевелните медоносни растения: синя метличина (Centaurea cyanus), паче гнездо (Anchusa officinalis), бяла мъртва коприва (Lamium album), слез (Malva silvestris), различните видове фий (Vicia), различните видове метличина (Centaurea) и др. По необработваемите и пустеещи земи, покрай пътищата и други места се срещат следните по-важни за пчеларството видове плевелните медоносни растения: различните видове от родовете Магарешки бодил (Carduus), Магарешки трън (Onopordon), Ветрогон (Eryngium), Челядник (Echinops), Слез (Malva), Комунига (Melilotus), Конски босилек (Salvia), Часовниче (Erodium), Ранилист (Stachys), Дяволска уста (Leonurus), Усойниче (Echium) и много други.   Най-голямо значение от тези групи имат родовете Магарешки бодил (Carduus), Комунига (Mellilotus), Метличина (Centaurea), Ранилист (Stachys). В някои местности растенията от тези родове заемат големи площи и създават условия за богата главна паша. В това отношение най-голямо значение имат видовете Магарешки бодил (Carduus nutans) и Жълта метличина (Centaurea solstitialis), които цъфтят продължително време и отделят изобилно нектар, дори и при суша.

Коментари